Берилият, атомен номер 4, атомно тегло 9,012182, е най-лекият алкалоземен метален елемент.Открит е през 1798 г. от френския химик Walkerland по време на химически анализ на берил и изумруди.През 1828 г. немският химик Вайлер и френският химик Бикси редуцират разтопен берилиев хлорид с метален калий, за да получат чист берилий.Английското му име е кръстено на Weller.Съдържанието на берилий в земната кора е 0,001%, а основните минерали са берил, берилий и хризоберил.Природният берилий има три изотопа: берилий-7, берилий-8 и берилий-10.

Берилият е стоманеносив метал;точка на топене 1283°C, точка на кипене 2970°C, плътност 1,85 g/cm³, радиус на берилиевия йон 0,31 ангстрьома, много по-малък от други метали.

Химичните свойства на берилия са активни и могат да образуват плътен повърхностен защитен слой от оксид.Дори при червена топлина берилият е много стабилен във въздуха.Берилият може не само да реагира с разредена киселина, но и да се разтвори в силна основа, показвайки амфотерност.Оксидите и халидите на берилия имат очевидни ковалентни свойства, берилиевите съединения лесно се разлагат във вода и берилият може също да образува полимери и ковалентни съединения с очевидна термична стабилност.

Металният берилий се използва главно като модератор на неутрони в ядрени реактори.Берилиевите медни сплави се използват за направата на инструменти, които не произвеждат искри, като ключови движещи се части на авиационни двигатели, прецизни инструменти и др. Берилият се е превърнал в привлекателен структурен материал за самолети и ракети поради лекото си тегло, високия модул на еластичност и добра термична стабилност.Берилиевите съединения са токсични за човешкото тяло и са една от сериозните индустриални опасности.